Често задавани въпроси

В България съществуват няколко форми на търговски дружества
Най-често срещаните в практиката са ЕТ, ООД, ЕООД, АД.

За да регистрирате ЕТ сте дееспособно лице (т.е. да бъде навършено пълнолетие); трябва през последните две години да не сте били член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност;

Регистрацията на ДДС започва с избора на име на фирмата. Задължително е личното и фамилното или бащиното име на търговеца да бъдат изписани в името на фирмата без всякакви съкращения. Следва проверка дали избраното наименование на фирмата е свободно, като това може да стане и по електронен път. Необходимите документи са: Заявление за вписване на обстоятелства относно ЕТ (А1); Декларации по член 57 и 58 от Търговския Закон, с които се заявява, че лицето не попада в някоя от групите, на които е забранено да регистрират ЕТ; Декларация за истинността на заявените обстоятелства; Лиценз ( ако е изискуемо) ; Образец от подписа на търговеца (спесимен). Регистрацията трябва да се извърши лично от самия търговец или от упълномощено лице. При подаване на документите се заплаща и такса от общо 37 лева като платежното е част от необходимите документи при регистрация. Процедурата по регистрация трае около 3 дни. Важно е да се отбележи, че при ЕТ търговецът отговаря пред кредиторите си с размера на цялото си фирмено и лично имущество.

Тук е характерно,че може да бъде учредено от едно или две физически или юридически лица. Минималният начален изискуем капитал е 2 лева. Всяка фирма трябва да има открита фирмена банкова сметка където този начален капитал да бъде внесен. Тази сметка ще се използва също така и за разплащания с институции като НАП , както и за постъпления и плащания от и към контрагенти. Регистрацията на търговското дружество се извършва в териториалните звена на Агенцията по вписванията. За извършването на справки, издаването на удостоверения, както и за вписванията и обявяванията се заплаща държавна такса. Която е в размер на 160 лева , освен в случаите когато набора от документи за вписване се подава по електронен път. В този случай таксата ще бъде 80 лева. Като начало процедурата започва с избор на име на фирмата. То трябва да бъде запазено чрез подаване на заявление за запазване в Търговския регистър. Давностният срок на заявлението е два месеца от датата на подаването му. Името трябва бъде на български език. След процедурата по запазване следва да бъде проведено учредително събрание за подписване на дружествен договор. По силата на Закона новосформираното ООД трябва да има управителен и представителен орган.

За целта се сключва договор за възлагане на управлението с бъдещия управител на ООД.
Регистрация на ЕООД – ЕООДто е най- разпространената форма на търговско дружество в България. То може да бъде регистрирано от дееспособно лице (такова, което да е навършило 18 год. възраст). Търговците отговарят за дружествените задължения до размера на дяловата си вноска (ако има повече от един учредител) или до размера на капитала (ако има учредителят е един). Минималният размер на началния капитал е 2 лева. Както и при ООД и при ЕООД следва проверка и запазване на име на фирмата в Търговския регистър. След процедурата по запазване на името следва да се състави т.нар Решение на едноличния собственик на капитала, с което да бъдат определени: седалището, адреса на управление, предметът на дейност, размерът на капитала, решение за избор на управител и др. Управител може да бъде самият собственик или лице, с което се сключва договор за възлагане на управлението на ЕООД. Следва съставяне на Учредителен акт, който се подава в Търговския регистър при първоначална регистрация. В Търговския регистър се подават следните документи: Решение на едноличния собственик на капитала за учредяване на ЕООД; Учредителен акт; Съгласие да бъде избран управител и образец на подписа му (специмен); Декларации по чл. 141 и 142; Декларация по чл.13 ал.4; документ за внесен капитал; документ за платена държавна такса при регистрация. Таксите са същите както при ООД.

АКАУНТИНГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ може да ви предостави услугата по регистрация на фирма.

Регистрацията по ЗДДС може да бъде направена доброволно, без да е налице икономическа дейност на предприятието.

Регистрацията е задължителна, когато през последните 12 последователни месеца фирмата е регистрирала приходи в размер на 50 000 лева. Въпреки това, нашият съвет е да направите данъчната регистрация на фирмата преди започването на фирмената дейност, тъй като процедурата по регистрация в този случай е по-бърза и по-лесна, тъй като на практика все още нямате регистрирани приходи или разходи.

Стандартно процедурата за регистрация по ЗДДС не трае повече от 14 работни дни и започва с подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС, което трябва да се подаде в Националната Агенция по приходите (НАП). Заявлението може да се подаде от лице, което има представителни функции или от упълномощено лице, чието име трябва да бъде вписано в нотариално заверено пълномощно. НАП ще потвърди/ откаже регистрацията в срок до 14 дни след датата на подаване на заявлението, издавайки документ който потвърждава/ отказва регистрацията.

По- важните данъчни ставки в страната са:
- Данък добавена стойност – 20%
- Данък за туристически услуги – 9%
- Корпоративен данък (Данък печалба) – 10%
- Данък върху дивидентите – 5%
- Данък върху представителните разходи, горивата, ремонтите на автомобили – 10%;
- Данък върху общия доход от трудови, граждански, авторски права и платени/получени наеми – 10%;
- Сделките между български компании и такива, които са регистрирани на територията на ЕС се третират с нулева данъчна данъчна ставка.

Процедурата за регистрация по ЗДДС е включена в цената на счетоводното обслужване на АКАУНТИНГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ.

Всяка фирма, която получава плащания от клиенти в брой трябва да притежава регистриран касов апарат, който трябва да бъде свързан с Национална Агенция по приходите. Ако фирмата не притежава такова устройство то ще и бъдат наложени санкции и наказания. Ако плащанията от клиенти, които получавате за предоставени стоки и услуги постъпват директно по банкова сметка на фирмата, не е необходимо да притежавате регистриран касов апарат.
Някои по – важни изисквания са, че:
- трябва да имате сключен договор за техническо обслужване с лицензирана фирма за поддръжка на съответния тип фискално устройство
- сервизната фирма да издаде свидетелство за дрегистрация на ФУ по образец
- да се изпрати съобщение към НАП
Всеки първичен счетоводен документ, съставен при плащане в брой (напр. Фактура) трябва да бъде придружен с фискална касова бележка. Касовите бележки се издават в един екземпляр, който се дава на клиента. Той трябва да го съхранява до напускане на търговския обект.
Когато фирмата притежава регистриран касов апарат трябва да съхранява следните документи:
- свидетелство за регистрация на ФУ
- паспорта на ФУ
- КЛЕН (Контролна Лента на Електронен Носител)
- Книгата за дневните финансови отчети

От 01.01.2014 г. в закона за ДДС се въвежда  нов специален режим за касова отчетност на ДДС. Той има за цел подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения да внасят  ДДС към бюджета, преди да са получили реално плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Важно условие е да съществуват предпоставки  за ползване на данъчен кредит от страна на тези предприятия когато платят на доставчиците си.

Данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането за предоставените стоки и услуги.

Режимът е приложим само ако:

- Е налице сделка, която се облага с данъчна ставка 20%

- Лицата, които извършват сделката са регистрирани по ЗДДС

- Лицата , които извършват сделката не са свързани лица

- Плащането по слделката се извършва само по банков път

Прилагането на касовата отчетност не е задължителен режим.

Съгласно Закона за счетоводството чл. 23, ал. 1, т. 1, предприятията съставят Годишен финансов отчет към 31 декември за изминалия отчетен период, който се публикува в Търговския регистър към Агенция по вписванията.
Съгласно Закона за счетоводство в чл. 40, ал. 1, т. 1 задължени лица да публикуват Годишния си финансов отчет са:
1. Еднолични търговци, които подлежат на независим финансов одит – в срок до 31 май на следващата година;
2. Дружества с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) – в срок до 30 юни на следващата година;
3. Всички други търговци – в срок до 31 юли на следващата година.
Необходими документи:
1. Протокол – решение от органа на управление;
2. Заявление за обявяване на актове образец Г2;
3. Копие на ГФО – ОПР, Баланс, Отчет за собствения капитал, Отчет за паричните потоци, Отчет за вземанията и задълженията и приета счетоводна политика;
4. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР;
5. Документ за платена държавна такса. За подаване на хартиен носител таксата е 50 лв., а за подаване с електронен подпис таксата е 25 лв.

Публикуването на ГФО може да се подаде на гише в Търговския регистър или в сайта на Търговския регистър с електронен подпис.

Лицата, които публикуват ГФО могат да бъдат:
- представляващия предприятието
- адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенция по вписванията;
- съставителят на ФО с нотариално заверено пълномощно от представляващия предприятието.

Минималният осигурителен доход за лицата назначени по трудово правоотношение се определя в зависимост от основната икономическа дейност и квалификационна група, съгласно таблица по Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за годината.

За лицата, работещи в специализирани предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации на хора с увреждания минималният осигурителен доход се определя 50 на сто от дохода за съответната икономическа дейност и квалификационна група от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за годината.
За самоосигуряващите се лица минималният осигурителен доход се определя съобразно облагаемия им доход като самоосигуряващи се лица в размери посочени в чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за годината. А при неупражняване на дейност през 2011 г., както и за започналите дейност през 2012 и 2013 г. – 420 лв.

Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители е в размер на 240 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход е 2 200 лв.

Минималните месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица са: до 5400 лв. – 420 лв.; от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.; от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.; над 7500 лв. – 550 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход ще е 2400 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2012 г., както и започналите дейност през 2013 и 2014 г. е 420 лв.

Съгласно Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност търговски обекти са:
1. обекти за търговия с хранителни стоки;
2. обекти за търговия с нехранителни стоки;
3. заведения за хранене и развлечения;
4. обекти за комунални и други услуги;
5. хотели и други места за настаняване.

За упражняване на търговска дейност в стационарен обект е необходимо юридическото лице да уведоми районната администрация по местонахождение. За това е необходимо да се подаде уведомление по образец в два екземпляра до кмета на района в 7-дневен срок от заверката в ТДД на свидетелството за регистрация на ЕКАФП. В 14-дневен срок от постъпване на уведомлението се вписва в информационен масив като един екземпляр се предоставя на търговеца, което се съхранява в обекта.

Изисквания при извършване на търговска дейност и за разкриване на обект:

1. Надпис с името на фирмата, седалище, работно време на обекта и МОЛ;
2. Касов апарат, регистриран в НАП – свидетелство за ЕКАФП, касова книга, която трябва да е прошнурована и прономерована, заверена с печата на фирмата;
3. Съобщение за задължението на клиента да пази касовата бележка до напускане на обекта и телефон за връзка с ТД на НАП;
4. Съобщение, че цените са в български лева за брой – на видно място;
5. Разрешително от Общината за разкриване на търговския обект с определено работно време, Разрешение от Служба противопожарна охрана (схема на обекта и инструкция за евакуация), Санитарно разрешително;
6. Договор за наем или собственост на помещението;
7. Трудови документи на назначените служители в обекта и бадж с имената им;
8. Заповед за работното време и регламентирани почивки з обяд;
9. Книга за рекламации – похвали и оплаквания – на видно място;
10. Ревизионна книга по чл. 408 от КТ;
11. Заповед за забрана на тютюнопушенето в обекта и определяне на място за пушене;
12. Документ за експертиза – оценка на риска и договор със Служба по трудова медицина;
13. Правилник за вътрешния трудов ред;
14. Документ за измерване на параметри на работна среда и ел. инсталация от Орган за контрол.

Съгласно Закона за акцизите и данъчните складове чл. 4, т. 3 като данъчен склад се определя мястото, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон.

За управление и лицензирането на данъчен склад за производството на акцизни стоки се подава писмено заявление до директора на Агенция Митници, с което може да се поиска управление на повече от един данъчен склад. Към това заявление трябва да се предоставят следните документи:
Ако документите отговарят на изискванията директора на Агенция Митници се произнася в едномесечен срок от датата на подаденото заявление. На тези складове се издава специален номер с BG отпред.

Облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз е уредено със Закон за акцизите и данъчните складове, Правилника за неговото прилагане, както и други правни актове за отделните сектори.
На облагане с акциз подлежат:
- алкохолът и алкохолните напитки;
- тютюневите изделия;
- енергийните продукти и електрическата енергия;
- кафето и екстрактите от кафе;
- автомобили.

Дължимият данък по трудови правоотношения за сметка на работодателя и работника се удържа при работодателя и се внася от него и е в размер на 10%. За определяне на процентното съотношение, което заплаща работника и работодателя трябва да споменем, че съществува диференциация за служители родени преди 1960 година и такива родени след тази година. Съществува съществена разлика при осигуряването и според категорията труд, в която попада наетото по трудово правоотношение лице.

Така за 2013 година за 3-та категория труд се получават следните проценти:
- за лица, родени преди 1960г. :
+ 17,4% от осигуровките се поемат от работодателя, а 12,9 - от работника;
- за лица родени, след 1960г. за тази категория процентните съотношения са същите
За втора категория труд процентите са:
- за лица, родени преди 1960г.:
+ 27,4% от осигуровките се поемат от работодателя, а 12,9 – от работника
- за лица, родени след 1960г процентните съотношения са същите
За първа категория труд процентите са:
- за лица, родени преди 1960г. „
+32,4% % от осигуровките се поемат от работодателя, а 12,9 – от работника
- за лица, родени след 1960г. процентните съотношения са същите

За лица наети на граждански договори осигурителните вноски са различни от тези, наети по трудов договор. Процентните съотношения са:
- за лица, родени преди 1960г.
+ 14,70% за сметка на работодателя и 11,10% за сметка на работника.
- за лица, родени след 1960г. процентите са същите

Всички осигуровки се начисляват върху определена база. Тя е минималният осигурителен доход за длъжността, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен в Закона за бюджета за съответната година. За всяка година се гласуват осигурителните прагове за всички видове дейности и длъжности посочени в класификаторите за икономическите дейности (НКИД) и професии и длъжности (НКПД).

- за трудови и приравнени на тях отношения – до 25-до число на месеца, следващ месеца през който е положен трудът.
- за самоосигуряващи се лица – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
- за правоотношения по граждански договори – до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

Лицата, наети по трудови договори, договори за управление и контрол и самоосигуряващите се на определен максимален процент имат право на отпуск по болест и отпуск по майсчинство.

Отпускът по болест се дава когато лицето е временно възпрепятствано да посещава работното си място поради болест, злополука, трудова злополука. Основанията за даване на болничен се вписват в болничен лист който се дава от личният лекуващ лекар на лицето. Те се вписват в Националния Осигурителен Институт (НОИ). Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 % от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са дължими осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.

Обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест се изчислява в размер 90 % от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, са дължими осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца.

Първите два дни от отпуска поради болест се заплащат от работодателя, а останалите – от НОИ . За целта лицето,на което е издаден болничен трябва да има и да даде справка за банкова сметка, където да му бъде преведено обезщетението.

Всяко лице има право да ползва Отпуск по майчинство и за раждане на дете в размер на 410 дни за всяко дете. 45 дни от него, трябва да бъдат използвани преди датат, определена за раждане. Отпускът по майчинство е платен отпуск и сумата която се плаща се равнява на 90% от средната брутна работна заплата или от средния дневен приход, върху който са начислени осигуровки.След първата година заплащането на Отпуска по майчинство ще бъде в размер на средната брутна работна заплата за страната, която към 01.01.2014 ще бъде 340 лева. Това заплащане не се дължи от работодателя, а от Националния Осигурителен Институт (НОИ).

Служителите на АКАНТИНГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ изготвят и носят всички необходими документи, касаещи болничните и майчинството на вашия персонал.

Има два типа страни, които могат да се възползват от процедурата по т.нар възстановяване на ДДС. Това са:
- страни от ЕС
Ако Вашата фирма е извършвала дейност, която е била обект на облагане с данък в страна от ЕС може да имате възможност да поискате възстановяване на ДДС от властите на тази страна.
За целта трябва да поискате възстановяване на ДДС от властите в страната, където фирмата Ви е регистрирана. Това става чрез онлайн платформа за подаване на искания. Те от своя страна, ако преценят, че искането е основателно го препращат към страната, наложила данъка.
- страни извън ЕС
Ако държавата, в която е регистрирана фирмата не е страна членка на ЕС и е бил наложен данък, въпреки, че не сте извършвали доставка на стоки или услуги, имате възможност да поискате възстановяване на ДДС. В този случай заявление за възстановяване се подава директно към компетентните органи на страната, където е бил наложен данъка.

Също така в България българските местни юридически лица имат право на тази процедура в тримесечен или едномесечен срок от дата на подаване на ДДС декларацията си повод мястото им където попадат като обстоятелства във връзка с чл. 92, ал. 1 – 4 от ЗДДС.
Процедурата по възстановяване на ДДС е включена в цената на АКАУНТИНГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ за местните юридически лица.

Според Данъчното Законодателство разходите за фирмени автомобили, тяхната поддръжка и употреба, както и за гориво, смазочни материали, резервни части и др. се разделят на две основни групи:
- Разходи за поддръжка, употреба и поправка на автомобили, които се използват в основната дейност на предприятието (тази, от която се получават приходи).
Тези разходи не са обект на данъчно облагане и могат да влязат като директни разходи. Към тази категория спадат и дейностите по доставката и превоза на необходими материали за основната дейност. Този вид разходи трябва да се обоснове документално чрез следните документи: лист, пътна книжка, фактури и др. Ако липсва, изискуемата документация тези разходи няма да бъдат признати за данъчни цели.
- Другият тип разходи са за поддръжка, употреба и поправка на автомобили, които се използват в управленската дейност на предприятието

Този вид разходи са предмет на данъчно облагане. Данъчната ставка за тях е 10%. Към тази категория спадат и случаите, в които управителят използва превозното средство за да посещава различните обекти на фирмата, във връзка с осъществяване на управленската си дейност.

Тези разходи и данъка за тях трябва да се признаят за данъчни цели в годината на тяхното възникване. Данъкът е окончателен.

Съществуват случаи, в които автомобилът се ползва за основната дейност и за управленска дейност. Според Закона определянето на данъчната основа ще стане по следния начин:
- разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през календарната година;
- разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за календарната година
Когато превозните средства се използват с представителна цел разходите за тях се облагат данъчно с данъчна ставка от 10%.

Съгласно ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице при покупка, наем, поддръжка и експлоатация на автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Тоест това са автомобили които не са леки. Понятието "лек автомобил" също е определено в ЗДДС

"Лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.
Това пояснение практически дава право за ползване на данъчен кредит за някои категории леки автомобили. Това са автомобилите, които имат повече от 5 места за сядане, без да се брои мястото на водача.Такива са обикновено вановете и повечето джиповете.

Един автомобил се счита за предназначен за превоз на товари, когато отговаря на следните изисквания:
- в задната част на превозното средство да има седалки тип пейки (без предпазни колани), които лесно могат да бъдат демонтирани с цел оптимизиране на пространството;
- в задната част да няма прозорци на стените;
- отделна кабина за шофьора и пътниците;
- трябва да има преграда между кабината и задната част;
-липса на елементи на комфорт върху платформата за товарене (напр. мокет, вътрешно осветление, пепелници).

Разходите за наем на служебните автомобили се признават за целите на данъчен кредит.
При търговски дружества, когато автомобилът е лична, а не фирмена собственост, следва да се сключи договор за наем между дружеството и съответния собственик с предмет личния автомобил на лицето. Наемната цена по договора следва да е пазарна и само да се начислява, но да не се плаща, за да не се дължи данък доход собственика.

Чрез сключване на договор за наем за личния автомобил на собственик, той ще може да използва фирмени средства за заплащане на разходи за гориво, ремонт и консумативи.

За юридически лица, които се облагат с алтернативни данъци или са освободени от облагане с корпоративен данък, вкл. и ЕТ, които подлежат на облагане с патентен данък, ползването на леки автомобили за дейността не е свързано с допълнително облагане. Изключение от това правило е само при условие, че разходите за автомобили са направени са транспорт на служители или лица, назначени по договори за управление от местожителството до работното място.

Почти всяка фирма извършва представителни разходи като: дадени вечери, консумация на храна и напитки, организиране на срещи, бизнес обеди, партита, хотелски разходи по настаняване на фирмени гости, извършване на пътувания, закупуване на подаръци, цветя и т.н. Като цяло те са свързани с нейното популяризиране на дейността на фирмата.

Въпреки това, разходи по организиране на конгреси, конференции не се считат за представителни. С други думи, представителни са разходите, които са насочени към бизнес партньори, които имат отношение към дейността на фирмата. Данъкът, който се налага върху представителните разходи е 10%. Общата сума за всички представителни разходи трябва да се декларира веднъж годишно, след приключване на финансовата година.

В България дивидентът се разпредел я между акционерите и трябва да бъде платен на 4 части през финансовата година. Данъчната ставка върху дивидентите е 5% и се налага върху реалната печалба за четвърт период.

Декларирането и внасянето на данъка трябва да става по следния начин:
- за първата четвърт данъкът трябва да се декларира и плати от 1-ви до 30-ти Април
- за втората четвърт – от 1- ви до 31-ви юли
- за третата четвърт – от 1-ви до 31-ви октомври
- за последната четвърт – от 1- ви до 31-ви януари.

Декларациите по чл. 55, късащи доходите от дивиденти могат са бъдат изготвени от екипа на АКАУНТИНГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ.

Корпоративният данък в България (Данък печалба) в България е 10% и е дължим не по-късно от 31-ви Март на годината следваща настоящата. Ако фирмата е открита след началото на финансовата година данъкът се внася с еднократно плащане и е дължим към 31-ви Март. За всяка следваща година фирмата трябва да определи прогнозно печалбата си за следващата финансова година. На всеки три месеца фирмата внася авансово плащане, базирано на прогнозите за печалба. След края на настоящата финансова година, разликата между данъкът внесен върху прогнозираната печалба и данъкът, дължим за реалната печалба се пресмятат и разликата се възстановява или доплаща. Обикновено един финансов период се състои от 12 календарни месеца. Краят на финансовата година в България е на 31-ви декември. Декларирането и внасянето на данъците при фирмите трябва да се извърши не по-късно от 31.03 на годината следваща настоящата. Декларации се подават към НАП и НСИ. Задължително е финансови отчети да бъдат подадени и към Търговския регистър. Крайният срок за това е 30-ти юни. Таксата за публикуване е 25-30 лева.

Годишните данъчни декларации на фирмите и физическите лица се съставят от екип квалифицирания екип на АКАУНТИГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ.

Трудовият договор е вид договор, при който възниква трудово правоотношение между работодател и работник. Сключва се винаги в писмена форма, между двете страни. В него трябва да се посочи размерът на трудовото възнаграждение.

За сключването на трудовия договор е необходимо да се упоменат някои основни характеристики. На основание чл. 66 от Кодекса на труда трудовия договор трябва да съдържа :1) място на работа-посочва се длъжността, която трябва да заеме наетото лице, както и задълженията свъезани с неговата позиция; 2) място на работа- посочва се мястото,където наетото лице трябва да упражнява своята работна сила; 3) трудово възнаграждение- посочва се размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения, които произтичат от условията на договора. Според чл. 118 КТ- нито една от двете страните не може да променя елементи от необходимото или допълнителното съдържание на трудовия договор.

Трудовият договор може да бъде сключен за:1) неопределено време;2) като срочен трудов договор. Трудовия договор се смята за сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за опреден срок, освен при изричното желание на работника или служителя , изразено писмено.

За да бъде регистриран договора се подава Уведомление в НАП в 3 дневен срок от сключването му, според чл.62 от КТ и 7 дневен срок за неговото прекратяване. Документите необходими при сключването на трудов договор са:
1) документ за самоличност;
2) документ за придобито образувание;
3) медицинско свидетелство;
4) свидетелство за съдимост;
5) документ за придобит стаж;
6) разрешение от инспекция по труда, ако лицето не е навършило 16 години;
7) изготвяне на длъжностна характеристика.

Всички документи и услуги, късащи персонала на всяка компания се изготвят и извършват от специалистите по човешки ресурси на АКАУНТИНГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ.

В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) се уреждат правата и задълженията на работодателите и работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Службите по Трудова медицина са звена с предимно превантивни функции. Основните дейности на службите по трудова медицина са да:
1)консултира работодателите за безопасни и здравословни условния на труд на работещите, като прилага необходимите мерки;
2) превенция на професионалните рискове;
3)предоставяне на информация и обучение;
4)осигуряване на необходимата организация и среда.
Службата по Трудова медицина води и съхранява документация. Също така извършва своята дейност в съответствие с изискванията на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа.

Всички фирми, които имат нает персонал са длъжни да имат сключен договор с лицензирана служба по трудова медицина, която да извършва регулярна проверка на документацията им и да защитава интересите им пред органите на Главна инспекция по труда (ГИД). Санкциите предвидени за нарушения по ЗБУТ налагани от ГИД са сериозни, а глобите са високи.

АКАУНТГИНГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ може да ви предложи партньорска компания, която да извърши обслужването Ви по ЗБУТ.

Съгласно чл. 31 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Авансовият данък за доходите от наеми или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, се определя като придобитият доход се намали с 10 на сто нормативно признати разходи. Следва да се има предвид, че за доход от наем се смятат придобитите вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърлянето на правото на собственост върху имуществото.

Определеният авансов данък за дохода от наем се внася в сроковете и по реда на чл. 65- 68 ЗДДФЛ. Данъкът се удържа и внася от наемателя, когато той е предприятие или самоосигурявашо се лице до края на месеца следващ тримесечието на удържането на данъка. А когато платецът не е предприятие или самоосигурявашо се лице – до края на месеца следващ тримесечието на придобиването на дохода от наемодателя. За последното тримесечие на 2013 г., данък върху наемите се декларира и внася от получателя, а не платеца на получателя.
Авансовият данък се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице. Когато не може да с установи мястото за внасяне, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП- гр. София.

Доходите от наеми на чуждестранните физически лица, които са от източник в България, се облагат с окончателен данък, чл. 37 (ЗДДФЛ). Данъкът е в размер 10 на сто и се удържа от лицата, които изплащат такива доходи на чуждестранни физически лица. Авансовия данък се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице- платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.
Попълването на декларациите по чл. 55 на ЗДДФЛ, късащи доходите от наеми се изготвят от компетентните служители на АКАУНТИНГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ.

Съгласно чл. 65 от ЗДДФЛ, срокът за внасяне на авансов ДОД върху доходите от стопанска дейност е 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Няколко вида доходи се включват в обхвата на общия годишен доход, облаган с ДОД:
- доходи от трудови правоотношения;
- доходи от стопанска дейност като ЕТ;
- доходи от друга стопанска дейност;
- доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
- доходи от прехвърляне на права или имущество;
- доходи от други източници;

При трудови правоотношения не се облагат следните доходи:
- безплатна храна, предоставена по силата на закон- работа в тежки и опасни условия на труд, военнослужещи и др,;
- ваучери за храна- до 60 лв. месечно на човек;
- някои обезщетения по Кодекса на труда- при пенсиониране; обезщетение при трудова злополука, заплащани от работодателя.
За сравнение обезщетението за неизползван платен годишен отпуск или при неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор и др. са облагаеми доходи
- социални разходи, обложени с еднократен данък по реда на ЗКПО или освободени от облагане по реда на ЗКПО-да не се получава двойно облагане
- еднократни помощи в определени случаи- раждане, брак, смърт- общо до 2 400 лв.

Дължимата сума на данъка върху доходи от трудови правоотношения се определя авансово ежемесечно, като облагаемият доход се намаля със социално- осигурителните и здравни вноски за сметка на лицето и ползваните данъчни облекчения

Данък върху доходите от трудови правоотношения се дължи от работника или служителя, но определя, удръжка и внася в бюджета от работодателя. Данъкът, който работодателят е длъжен да удържа и внася при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения, се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през, който са направени частичните плащания, когато работодателят е длъжен да внася авансов данък за направените частични плащания,.

Данъкът удържан от работодателя при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения се внася до 25 февруари на следващата година.
Работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите информацията за изплатените от доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи. Министърът на финансите издава наредба за сроковете, съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните.

Данъкът върху доходите от трудови правоотношения се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по място на регистрация на платеца на дохода.
Плащане на данъка върху доходите от трудови правоотношения:

Данъкът може да се плати по следните начини:
- по банков път
- с пощенски запис за плащане към бюджета.

Гражданския договор е договор при непълна и нередовна трудова заетост. Това е вид договор, при който взаимоотношенията са между възложител и изпълнител, където Възложителя възлага на Изпълнителя дадена услуга, задача или поръчка за период от време.

При тях сумите не са съобразени с минималния осигурителен праг и минималната заплата, и не се дължат осигуровки за общо заболяване и майчинство, трудова злополука, болест и безработица. Върху сумите по граждански договори се ползват нормативно признати разходи от:
1) 25%- доходи от упражняване на свободна профвсия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения;
2) 40%- за доходи от дейността за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, от горско стопанство, ловно стопанство и от рибното стопанство
- авторски и лицензионни възнаграждения
- доходи от упражняване на занаят.
3) 60%- земеделски производители за производство на непреработени продукти от селскостопанство.;

2013 г.
Минималната работна заплата в България се определя за страната. МРЗ от 1ви януари 2013 г. е 310 лева за месец.

2014г..
С Постановление №249 от Министерския съвет постанови от 1 януари 2014 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 340 лв. и на минималната часова работна заплата 2,03 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието , подлежат на независим финансов одит от регистрирани одитори , когато за текущата година превишават един от следните критерии :
1 . Балансови активи към 31 декември : 1 милион лева;
2 . Приходит от операции с нестопанска и стопанска цел за текущата година : 2 милиона лева;
3 . Общ размер на финансирането, получено по време на текущата година и финансирането, получено през предходни отчетни периоди, които не които не са усвоени към 31 декември : 1 милион лева.

Освен ако не е предвидено друго в закона, годишни финансови отчети на на следните предприятия, подлежат на независим финансов одит от регистрирани одитори:
1 . Акционерни дружества и дружества с акции;
2 . Предприятия , които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
3 . Кредитните институции, застрахователни и инвестиционни предприятия, дружества за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове;
4 . Предприятия , за които това изискване е установено със закон;
5 . Всички предприятия, които не са посочени в по-горе, с изключение на предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност и бюджетните предприятия .

Предприятия, които имат право да прилагат облекчена форма на финансова отчетност не подлежат на задължителен одит когато в текущата или в предходната година не надвишават показателите на два от следните критерии:
- Балансова стойност на активите към 31 декември - 1,5 млн. лв.;
- Нетни приходи от продажби за годината - 2,5 млн. лв.;
- Средна численост на персонала за годината - 50 души

АКАУНТИНГ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ може има одитен партньор с доказан дългогодишен опит в одитната сфера, който може да ви консултира и да извършва услуги по всички одитни въпроси.

*ГФО – годишни финансови отчети (баланс, отчет за приходите и разходи, собствен капитал и др.)